ДДС & Дропшипинг в България

Дропшипингът към България може в определени презгранични случаи да бъде организиран така, че търговецът да не начислява български ДДС в чекаута. Решаващо е не къде е седалището на Вашето дружество, а откъде тръгва стоката и кой я внася в България. На тази страница ще намерите правните основания, българските особености след въвеждането на еврото и задълженията извън ДДС.

Отнася ли се това за Вас? Тази страница е за търговци, чиито стоки тръгват от страна извън ЕС и пътуват директно до потребители в България, които не поддържат складова наличност в ЕС и които днес начисляват ДДС в чекаута или не са сигурни дали трябва да го правят. Оставете ни да прегледаме структурата Ви безплатно – без ангажимент, с отговор в рамките на 48 работни часа.

Къде е мястото на изпълнение на доставката?

Когато изпращането започва от трета страна, например от Китай, и стоката пътува директно до потребител в България, мястото на изпълнение се определя по член 32 от Директива 2006/112/ЕО и по чл. 17, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС): „Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.“ При изпращане от Китай това място е Китай, а не България.

Решаващото изключение е в чл. 17, ал. 5 ЗДДС: „Място на изпълнение при доставка на стока от вносителя, определен като платец на данъка върху добавената стойност, за която изпращането или транспортът на стоката започва от територията на трета страна или територия, е на територията на държавата членка на вноса на стоката. […]“ С други думи: ако Вие или Вашият пълномощник сте платец на ДДС при вноса – типичният случай при доставка DDP, „с платени мито и данъци“ – мястото на изпълнение се премества в България и дължите български ДДС.

ДДС не изчезва от структурата: той възниква при вноса и се понася от клиента като вносител. Това трябва да е отразено коректно в общите Ви условия, в чекаута и във фактурата. Ако клиентът научава за данъка едва когато куриерът позвъни на вратата, отказите и връщанията се увеличават.

ДДС в България: основните данни

• Стандартна ставка: 20 на сто (чл. 66, ал. 1 ЗДДС)
• Намалена ставка: 9 на сто – само за настаняване в хотели и подобни заведения, за книги и периодични печатни произведения и за бебешки храни, пелени и подобни хигиенни артикули (чл. 66а ЗДДС). Ресторантьорските услуги отново се облагат с 20 на сто.
• ДДС при внос: 20 на сто, съответно 9 на сто, върху митническата стойност, увеличена с митата и другите такси при вноса и с разходите за транспорт, застраховка и опаковка до първото местоназначение в страната (чл. 55, ал. 1 ЗДДС)
• Валута и прагове: от 1 януари 2026 г. България е в еврозоната при фиксиран курс 1 евро = 1,95583 лева и всички суми в ЗДДС са изразени в евро. Данъчната основа и размерът на данъка се посочват във фактурата в евро, макар сумите по нея да могат да бъдат в която и да е валута (чл. 114, ал. 5 ЗДДС). Задължителното двойно обозначаване на цените приключи на 8 август 2026 г.
• Мито при малките пратки: освобождаването за пратки до 150 евро отпадна на 1 юли 2026 г. с Регламент (ЕС) 2026/382. Оттогава преходно се прилага фиксирано мито от 3 евро на артикул при дистанционни продажби на внасяни стоки до 150 евро. Меродавен е видът на стоката: сходните стоки в една пратка се броят за един артикул – пет еднакви тениски струват 3 евро, тениска и часовник 6 евро. Фиксираното мито се прилага в два случая: когато вносът е освободен от ДДС, защото използвате IOSS (член 143, параграф 1, буква ца от Директива 2006/112/ЕО), или когато пратката пътува като пощенска пратка. При куриерска пратка без IOSS се прилага обичайната митническа тарифа. Мярката е в сила до 1 юли 2028 г.
• Такса за обработка, очаквана от 1 ноември 2026 г.: член 20, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2026/2108 предвижда такса с фиксиран размер за артикул; Комисията я определи на 2 евро за артикул с делегиран регламент от 21 септември 2026 г. Прилага се от десетия ден след публикуването на този акт в Официален вестник, дължи се и при пратки над 150 евро, не се възстановява и се плаща от длъжника по митническото задължение при вноса.
• ДДС при внос от първия цент: облекчението за пратки до 22 евро е отменено от 1 юли 2021 г.

Компетентни органи

• Национална агенция за приходите (НАП): регистрацията на чуждестранно лице се извършва по реда на чл. 101 ЗДДС в териториалната дирекция по чл. 8 ДОПК. За търговец без клон, търговско представителство или място на стопанска дейност в страната компетентна е ТД на НАП София: чл. 8, ал. 1, т. 7 ДОПК определя „териториална дирекция – София, когато не може да се установи компетентната териториална дирекция по правилата на т. 1 – 6“. Органът по приходите се произнася в 7-дневен срок и с акта за регистрация определя номер за целите на ДДС със знака „BG“ (чл. 101, ал. 6 и чл. 94, ал. 2 ЗДДС).
• Акредитиран представител – задължителен за дружества извън ЕС. Това е най-съществената българска особеност. Чл. 133, ал. 2 ЗДДС гласи: „Чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация, се регистрира чрез акредитиран представител.“ Изключение прави само чл. 133, ал. 6 ЗДДС – за лица от друга държава членка или от трета страна със споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010. Такива споразумения ЕС има с Норвегия и с Обединеното кралство. За дружество от Китай, Хонконг или САЩ представителят е задължителен и „отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното чуждестранно лице“ (чл. 135, ал. 3 ЗДДС) – което оскъпява всяка структура с място на изпълнение в България.
• Агенция „Митници“: начислява митата и ДДС при вноса. Който подава митническа декларация сам, се нуждае от EORI номер; издаването е безплатно – във всяко митническо учреждение или електронно през портала на агенцията с квалифициран електронен подпис.
• IOSS и посредник: режимът е достъпен и за търговци извън ЕС, но по чл. 152, ал. 5, т. 3 ЗДДС лице от трета страна без такова споразумение за взаимопомощ с ЕС „задължително се представлява от представител, установен на територията на Европейския съюз“.

Изчислителен пример: поръчка за 60 евро

Клиент в София поръчва продукт за 60 евро с доставка, изпратен директно от Китай.

• Клиентът е вносител, без IOSS: дължи се митото от 3 евро на артикул, а данъчната основа по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗДДС включва и него. При основа 63 евро ДДС при внос е около 12,60 евро, тоест към цената се добавят близо 15,60 евро. Куриерът обикновено авансира сумите и начислява такса за оформяне; клиентът плаща при доставката.
• С IOSS: начислявате ДДС в чекаута и го декларирате през IOSS. При крайна цена 60 евро с включен данък декларираният български ДДС е 10 евро (20/120). Вносът е освободен от ДДС, ако валидният Ви IOSS номер е посочен в митническата декларация (чл. 57а ЗДДС). Митото от 3 евро не отпада: дължи се от подаващия декларацията и при IOSS не влиза в данъчната основа.
• DDP от Ваша страна: ако Вие сте платец на ДДС при вноса, мястото на изпълнение по чл. 17, ал. 5 ЗДДС е в България. Тогава Ви е нужна българска регистрация – за дружество извън ЕС чрез акредитиран представител – и внасяте 20 на сто върху продажната си цена.

Коя форма пасва на Вашия асортимент, цени и процент връщания, е търговско решение с данъчни последици. Точно това проверяваме в анализа.

Кой вариант е валиден за Вашия магазин, ще Ви кажем в безплатния анализ.

Кога Ви е нужен български ДДС номер?

За търговци без седалище в ЕС в България няма регистрационен праг. Чл. 96, ал. 4 ЗДДС задължава всяко данъчно задължено лице, което не е установено в Съюза, да се регистрира „преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната“, а заявлението се подава не по-късно от 7 дни преди тази дата (чл. 96, ал. 6, т. 2 ЗДДС). Изключение има само за доставките по режим в Съюза или извън Съюза и за тези, при които данъкът е изискуем от получателя. Прагът от 51 130 евро (чл. 96, ал. 1 ЗДДС) важи за установените в страната лица, а режимът за малките предприятия в ЕС – с праг в Съюза 100 000 евро – само за дружества със седалище в държава членка.

На практика регистрация Ви е нужна, когато държите стока в България, например в склад за фулфилмънт; когато Вие или Вашият пълномощник внасяте стоката и доставката не е обхваната от IOSS; или когато извършвате вътреобщностни придобивания в страната.

Данъчният период е едномесечен (чл. 87, ал. 2 ЗДДС), а справка-декларацията с дневниците за покупки и продажби се подава електронно до 14-о число на следващия месец, когато се внася и данъкът (чл. 125, ал. 5 и чл. 89, ал. 1 ЗДДС). Санкциите не са символични: който, бидейки длъжен, не начисли данък в срок, се наказва с имуществена санкция в размер на неначисления данък, а при повторно нарушение – в двоен размер (чл. 180, ал. 1 ЗДДС). При начисляване в срок до 6 месеца санкцията пада до 5 на сто (чл. 180, ал. 3 ЗДДС); неподаването на заявление за регистрация се санкционира отделно (чл. 178 ЗДДС).

Фактури за клиенти в България

Фактура може да не се издава за доставки към данъчно незадължено физическо лице, както и за доставки по режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни (чл. 113, ал. 3, т. 1 и 6 ЗДДС). Ако все пак издавате фактура, тя трябва да съдържа всички реквизити по чл. 114, ал. 1 ЗДДС – включително пореден десетразряден номер, идентификационните номера на страните, данъчната основа, ставката и размера на данъка.

Ако не начислявате български ДДС, защото мястото на изпълнение е извън ЕС, не посочвайте данък, а добавете ясно основание за неначисляване – чл. 114, ал. 1, т. 12 ЗДДС го изисква изрично. Погрешно посоченият данък не е безобиден: чл. 85 ЗДДС предвижда, че „данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112“. Начислените 20 на сто се дължат на бюджета дори когато не е имало основание за тях – така едно неправилно настроено поле в чекаута се превръща в многогодишно задължение.

Задължения извън ДДС, които много търговци пропускат

При продажби към български потребители възникват и екологични задължения. Те нямат нищо общо с данъчното право, но често водят до проблеми с маркетплейси и доставчици на платежни услуги.

• Опаковки и разширена отговорност на производителя: по чл. 14, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и третиране и за целите по наредбите. Задълженията се изпълняват индивидуално – с разрешение – или чрез договор с организация по оползотворяване по глава пета, раздел III ЗУО (чл. 14, ал. 2–5 ЗУО). Който не ги изпълни, дължи продуктова такса, събирана принудително от НАП по реда на ДОПК (чл. 59 ЗУО).
• Публични регистри при ИАОС: Изпълнителната агенция по околна среда води публични регистри на лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и – от 1 юни 2021 г. – опаковани стоки (чл. 45, ал. 1, т. 2, 3 и 13 ЗУО); регистрацията е по реда на съответните наредби (чл. 47, ал. 1 ЗУО). Чл. 14а ЗУО позволява на лице със седалище в друга държава членка да определи упълномощен представител в България; за търговци от трети страни изрична разпоредба няма, а кой е „лицето, пускащо на пазара“ при директно изпращане, зависи от това кой внася.
• Нови европейски правила за опаковките: Регламент (ЕС) 2025/40 относно опаковките и отпадъците от опаковки се прилага пряко от 12 август 2026 г. и въвежда, наред с друго, ЕС декларация за съответствие за всеки вид опаковка, без да отменя националните задължения.
• Маркетплейси като доставчик: при дистанционни продажби на внасяни стоки до 150 евро лицето, управляващо електронния интерфейс, се счита едновременно за доставчик и получател и само отчита ДДС (чл. 14а, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗДДС). Двата канала – платформа и собствен магазин – се третират различно.

Какво иска да види НАП при проверка

Когато НАП проверява структура като Вашата, спорът рядко е теоретичен – той е за доказателства. Обичайно се изискват:

• транспортни и спедиторски документи, от които е видно мястото на изпращане в третата страна;
• митнически документи и данни кой е действал като декларатор и кой е бил платец на ДДС при вноса;
• общи условия и текстове от чекаута, от които ясно следва ролята на клиента като вносител;
• договори с доставчици и логистични партньори, по-специално относно условията на доставка (Incoterms);
• фактури и отчети от платежните доставчици, които съответстват на описания процес.

Тези документи събираме в досие, което можете да представите на всеки орган без допълнителна подготовка.

Какво се променя през следващите години

• Мито: фиксираното мито от 3 евро на артикул е преходно решение до 1 юли 2028 г. След това за малките пратки ще се прилагат нормалните тарифни ставки, щом изчисляването бъде поето от европейския митнически център за данни (EU Customs Data Hub).
• SAF-T: стандартният одитен файл за данъчни цели се въвежда поетапно (глава осма „б“ ДОПК): от 1 януари 2026 г. за най-големите предприятия, от 1 януари 2027 г. и 1 януари 2028 г. за следващите групи, от 1 януари 2029 г. за всички големи, средни и малки предприятия и от 1 януари 2030 г. за останалите. Файлът се подава ежемесечно до края на следващия месец (чл. 71к, ал. 1 ДОПК). Задължени са „предприятията“ по смисъла на Закона за счетоводството – дистанционен продавач без място на стопанска дейност в страната по правило остава извън обхвата.
• Електронно фактуриране – все още проект: на 23 септември 2026 г. Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане законопроект за изменение на ЗДДС, който предвижда задължително структурирано електронно фактуриране и предварително попълнени справки-декларации от 1 януари 2028 г. и повишаване на регистрационния праг на 75 000 евро. Консултацията продължи до 23 октомври 2026 г.; текстът не е приет и детайлите могат да се променят.
• ViDA: на равнище ЕС с пакета „ДДС в цифровата епоха“ (Директива (ЕС) 2025/516) е решено поетапно въвеждане на цифрови задължения за отчитане на презграничните доставки.

Следим тези развития и се обаждаме, когато моделът Ви трябва да се адаптира.

Често задавани въпроси за България

Трябва ли клиентът ми да плати ДДС при доставката?

Ако клиентът е вносител и пратката не минава през IOSS – да. Той плаща 20 на сто, съответно 9 на сто ДДС при внос плюс митото от 3 евро на артикул, а обикновено и такса на куриера. Съобщавайте това ясно преди покупката.

Наистина ли ми трябва акредитиран представител?

Ако дружеството Ви е установено извън ЕС и извън Норвегия или Обединеното кралство и подлежи на задължителна регистрация в България – да, така изисква чл. 133, ал. 2 ЗДДС. Представителят отговаря солидарно и неограничено, затова цената и условията са съществени. Именно този разход прави структурата, при която клиентът е вносител, интересна за много магазини – но само когато е документирана коректно.

Важи ли това и за продажбите през Amazon, eMAG или други платформи?

Не автоматично. При пратки от трети страни до 150 евро платформата често се счита за доставчик по чл. 14а ЗДДС и сама отчита ДДС. Задълженията Ви извън ДДС, например по ЗУО, остават Ваши.

Досега начислявах български ДДС, макар мястото на изпълнение да е било в трета страна. Какво сега?

Има две неща за уреждане: коригирането на миналото, включително неправилно посочения данък по чл. 85 ЗДДС, и пренастройването за бъдещето. И двете разглеждаме в анализа, преди да предприемете нещо спрямо НАП.

Какво се случва след 1 юли 2028 г.?

От тази дата съгласно Директива (ЕС) 2025/1539 при дистанционни продажби на внасяни стоки ДДС при вноса винаги се дължи от доставчика или от платформата, която се счита за доставчик; специалният режим, при който данъкът се плаща от клиента, се отменя. Дотогава структурата остава приложима, а прехода планираме своевременно с Вас. Кой е подреден днес, тогава започва с преднина: документацията, фактурите и настройките на магазина вече са наред.

Следваща стъпка

Проверяваме безплатно какво третиране е приложимо за Вашия стоков поток и дали структурата Ви издържа на българската практика.

Ето как протича: изпращате ни основните данни, ние преглеждаме веригата на доставка, маршрута на изпращане и целевите пазари и се обаждаме в рамките на 48 работни часа с ясна оценка. Ако структурата Ви не се вписва в рамката, ще Ви кажем и това.

Продавате ли и на други пазари? Румъния · Гърция · Хърватия · Унгария · всички 27 страници по държави

Започнете безплатния ДДС анализ · VAT Fix: така изграждаме структурата · Консултации за OSS и IOSS · 25 въпроса от дропшипъри · Контакт